Хайдутин може да бъде забавен за всеки
Oбразът на бореца за свобода и правда в поемата "Хайдути" на Христо Ботевима и майката на Чавдар. Нейните вълнения, тревогата за съдбата на чедото й и силата на майчината любов служат като контрастен фон на решимостта на Чавдар да поеме пътя на борбата. Драмата на майката е в това, че - от една страна – тя е възпитала сина си да не се примирява с несправедливостта, а същевременно иска да го възпре в желанието му да стане хайдутин.
Поради което си спечелили и хулното в турския език прозвище „хайдути”, което за народа станало синоним на бунтовничество, закрилничество, юначество и мъжка доблест. Затова той възпява своите герои-хайдути.
В поемата се смесват идеите на две времена. Представено е времето на хайдушкото движение, когато хайдутите отмъщават за извършените над народа неправди. Но в поемата има отражение и на разбиранията на Ботевото време, когато борбата се превръща от борба за отмъщение в борба за национално освобождение.
По българските земи, все още живеят българи, които не прекланят глава и не престават да се борят и бунтуват срещу завоевателите.
изразяват тези стремежи. Те формират гражданската позиция на момчето. Затова горещо и дръзко звучи молбата на малкия Чавдар:
Той става символ на нещо вечно, сляло се с непогубеното българско име.
Уникално древно тракийско светилище – Пещера Утробата
Други пък без да осъзнават, предпочитат да напуснат родината си, за да робуват на хората отнемащи свободата и държавата им.
Пожаревски договор · Белградски договор · Свищовски договор · Хайдутин Букурещки договор · Акерманска конвенция · Одрински договор · Лондонска конференция · Санстефански договор
Образът на хайдутина вече се свързва с идеята за освобождение на България.
В Русия са означавали личната въоръжена охрана на болярите и аристократите. Това показва, че в зависимост от влаганата оценка, смисълът му се мени.
• С реторичния въпрос „Кой не знае Чавдар войвода, кой не е слушал за него?“
Било забранявано да се погребва и тялото му оставало на кола, докато се разпадне.